Портал към подземния свят – как 11-годишно момче откри 900-метров тунел в Испания

Кадис, Испания

Снимка pixabay.com

Далеч от шумните барове и оживените улици на Кадис в Южна Испания, спелеологът Еухенио Белграно светеше с фенерчето си. Лъчът в непрогледния тунел стигна до скална стена, където хора от минали епохи бяха надраскали имената си заедно с годината, в която са били тук – между 1600 и 1700 г.

Белграно е на 29. Когато бил на 11 години, заедно с приятелите си намерили портал към този подземен свят. Един град, известен с плажовете си, всъщност пазел под повърхността си десетилетия наред десетки тунели. Когато били малки, Белграно и приятелите му решили да намерят ново място за игра и така открили 823-метров тунел, който водел към малка горичка над земята. Тунелът е част от древен лабиринт от проходи, пещери и погребални галерии, които покриват около 60 километра под града.

Част от тунелите били изградени от финикийците, които основали пристанищния град. Римляните разширили тунелите между 16 и 18 век. Войници, контрабандисти и членове на тайни общества са сред хората, които са преминавали през тези тесни мухлясали коридори.

В римската епоха на Кадис, тунелите били използвани за водопроводната мрежа в града, както и за подземни гробници. Евреи и членове на Масонския орден се спасили от преследване в тунелите. Там било мястото, където извършвали ритуали по време на испанската инквизиция от 1478 до 1834 г. През 1596 г. по време на Англо-испанската война в Кадис били заловени английски и холандски войници. По това време в града били изградени повече тунели и защитна стена, за да може местните да се скрият от враговете си.

„Това е като машина на времето”, казва Белграно. „Трябва да слезете 5 метра надолу и се връщате 400-500 години назад. Когато сте тук, не осъзнавате, че живеем в 21 век. Мислите си, че сте на друга планета”.

Белграно посвещава голяма част от времето си в проучване на мрежата от тунели. Всеки ден слиза с въже долу и внимателно наблюдава куполообразните тавани. Докато е долу в тунела, понякога Белграно чува гласовете на хората, които са над него. Може да стъпи върху скали, да се сблъска с човешки кости, да намери змии и плъхове или да гази в кафява вода. Поради високата влажност на въздуха, усещането за високи температури е голямо.

При изучаването на стенописите, Белграно е открил архитектурни чертежи, направени през 17-18 век от инженери, изучаващи изграждането на здрави подземни структури. Открит е и документ от началото на 1800 г., описващ гласовете на призраци под Кадис (това са гласовете на контрабандисти, които извършвали дейността си през тунелите).

От първоначалната му находка пред 18 години, Белграно и екипът му са открили много повече портали в целия град, но повечето са на частна земя и често са блокирани от прах и вода. По време на едно от проучванията му под жилищна сграда, Белграно открил катакомба, построена през 1633 г. На това място били погребани монахини през 17 век. Мястото било използвано за тайни срещи на членовете на мистичния масонски Орден на Розенкройцерите, което било установено след открита роза, гравирана върху стена (розата-кръст е един от символите на тайното общество). Векове по-късно, когато войските на генерал Франциско Франко превзели Кадис по време на Испанската гражданска война, жителите на сградата се скрили тук. Това пространство може да побере повече от 20 души.

Белграно открива и Позо де ла Хара или Скалната роза – единственият източник на питейна вода в Кадис до 1666 г. Предполага се, че Христофор Колумб е натоварил на кораба си вода от кладенеца, преди да се отправи на второто си пътуване до Америка. Кладенецът е бил запечатан и забравен в продължение на повече от 300 години.

Но въпреки всички тези години на проучвания, само една малка част от лабиринта под града е разкрита. Белграно работи за възстановяването на колкото се може повече тунели и ги отваря за туристите. Следващото планирано проучване ще започне през месец декември 2016 г.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *