Земенският манастир пази уникален стенопис на Христос

Земенски манастир

Снимка Уикипедия

Преди стотици години от двете страни на река Струма в началото на Земенския пролом започнало интересно съревнование между майстор зидар и неговия ученик. Двамата решили да изградят по една църква от двете страни на реката, като до изграждането на храмовете нито един от двамата нямал право да види творението на другия. Когато двете църкви били построени, майсторът зидар видял работата на ученика си, върнал се и съборил своята църква. Това разказва легендата за изграждането на църквата близо до град Земен.

Официалните данни показват, че църквата е построена през XI век и е носела името „Св. Йоан Богослов“. Манастирът, който бил мъжки, е изграден доста по-късно. Църквата е действаща до 1966 г., когато е обявена за паметник на културата. Започва реставрация, която продължава до 1974 г., а от 2003 г. храмът е филиал на Националния исторически музей.

През последните години интересът от чуждестранните туристи към Земенския манастир нараства, като основно идват поклонници от Италия, Русия, Великобритания и Гърция. За първи път преди месец имало посетители от Сингапур. Това, което най-силно привлича туристите, са уникалните стенописи, тъй като

образите са много живи и реалистични

а не традиционните канонизирани измъчени светци. За съжаление все още не са пригодени за отсядане 11-те стаи в манастирската сграда, но се очаква това да се случи в следващите години.

Църквата е една от най-старите в България. Интересното е, че тя никога не е била разрушавана и днес изглежда по същия начин, по който е била изградена преди 10 века. Майсторът е използвал местния шуплест камък бигор за оформяне на блокчета и изграждане на конструкцията. Църквата е с уникална архитектура, тъй като е единствена по рода си с кубична форма – абсолютен куб с размери 9 х 9 х 9 метра.
Изографисвана е два пъти. Първото изографисване е непосредствено след изграждането й през XI-XII век, като оттогава е запазен само един стенопис – образът на св. Анна, символът на църквата. Всички останали стенописи са от второто изографисване през XIV век, когато целият храм е изографисан в четири хоризонтални пояса. В първия пояс били представени всички апостоли и светци с човешки размери.

Най-интересен е третият фриз, който започва от олтара, обикаля цялата църква и завършва отново над олтара. Той представлява композиция от сцени от Страстната седмица. Виждат се останки от Тайната вечеря, предателството на Христос от Юда, Христос, вързан с въже, съдът на Пилат Понтийски, Пътят към Голгота. По време на изографисването майсторът е затворил едно малко прозорче в единия край на църквата, за да може да изографиса целия стенопис. По-късно прозорчето е разрушено и частично е отворено.

Един от най-важните стенописи в църквата, който никъде другаде не е изографисван, показва как четирима ковачи правят гвоздеите за кръста, към който Христос е прикован. Друг уникален стенопис е

Двойният Христос

Стенописът пресъздава Причастието на апостолите, когато Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното. В този стенопис са изографисани две изображения на Христос, а апостолите са разделени на две по шестима.

По стените на църквата могат да бъдат проследени и големите християнски празници Възнесение Христово, Благовещение, Кръщение Христово. Запазена е и автентичната олтарна маса, която днес туристите възприемат като камъка, който сбъдва желания.

Има поверие, че ако поставите лявата си ръка върху олтарния камък и си пожелаете нещо, то задължително ще се сбъдне. Прави впечатление, че очите на светците по стените са олющени. Една година в Земен починали много деца. Имало легенда, че ако се вземе прах от окото на светеца и се погълне от болния, той ще оздравее. Това е едно от обясненията за днешното състояние на стенописите.
Земенски манастир
Манастирът с царските секвои

На 5 километра от село Герман, съвсем близо до София, се намира манастир „Св. Иван Рилски“, който е известен със секвоите, засадени там от цар Фердинанд и цар Борис. Днес единият от двамата монаси разказва как храмът е бил възлюбено място на последната династия на Кобургите. Цар Борис е имал апартамент тук и е идвал на лов по тези места. Трите секвои, които днес се извисяват до манастира, са садени от царете.

Двете по-големи дървета са от цар Фердинанд. Те са засадени в годината на раждането на цар Борис. Третата секвоя е засадена от цар Борис в годината на раждането на цар Симеон.

Германският манастир е построен в чест на патрона си св. Иван Рилски, който 10 години е живял тук. Занимавал се е с богословски науки, изучавал е гръцки език. От неговото житие става ясно, че е знаел гръцки, тъй като свободно е давал цитати на произведения, които все още не били преведени на български. По-късно Иван Рилски се заселва в Рила. С обявяването му за светец на всички места, на които е живял, започват да се издигат обители.

Манастирът в Герман е бил разрушаван три пъти по време на турското робство, но е възстановяван със спомоществователството на жителите от Герман и околните села. За последен път манастирът се въздига през 1885 г.

Днес „Св. Иван Рилски“ е под влияние на манастира „Св. Георги Зограф“ в Света гора. В миналото храмът е имал заем от Атон, който трябвало да бъде върнат със „завещаването за вечно ползване“ на храна и на други манастири в България. През 1928 г. статутът на манастира се променя и с благословията на българския екзарх и с решение на цар Борис манастирът е приведен за вечно ползване на манастира „Св. Георги Зограф“ в Света гора.

Истинското атонско влияние навлиза в манастира след началото на демократичните промени. Променен е календарът от нов на стар, продават се атонски икони. Предстои в манастира да пристигне и йеромонах Висарион от Света гора.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *