За малкото Добърско и неговата черква, голяма, колкото Хеопсовата пирамида

добърско

Снимка: Мина Юлианова

Слушали ли сте Миленита? А знаете ли песента й за селото? Мелодията е много свежа, а припевът с жаргонен оттенък, но пък доста забавен:

“Ааа, ше отида на село.
Ааа, тука сичко е спрело.
От Бухово във Мухово,
от Мухово във Байлово,
от Байлово в Ивайлово, по черния път…”.

И аз така реших да пообиколя няколко села на юг от София за една събота и неделя. Целта беше ясна – да се озова, колкото се може по-далеч от града. 82 километра ми се сториха достатъчно голямо разстояние и набелязах там първата спирка – Добърско. До селцето се стига по вит път, който минава през няколко други населени места преди това. То самото не се е сгушило, а сякаш е “седнало” на южния склон на Рила. Кръстих го селото на овцете – почти през целия ми престой там наоколо обикаляха стада с любопитковци, които следяха всяка моя крачка.

добърско

Ако все още не сте ходили в Добърско и се чудите какво пък толкова може да се прави там, ще ви кажа, че местните се хвалят с две неща – с черквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и с водопада Щрокалото. Да не пропуснем и вдъхновяващата гледка, която се открива към острите върхове на Пирин от селото.

И в случай, че сте влизали в достатъчно много черкви и някак не ви звучи примамливо да се разходите чак дотам, за да гледате поредната такава, ще ви оборя. Тази в Добърско може да е толкова малка, че да не побира повече от 20 човека вътре, но в същото време нейното значение е тоооолкова голямо, колкото е и това на Хеопсовата пирамида в Гиза. Не вярвате?

На моите думи може би не, но няма как да не повярвате на писателя, критик и специалист по история на изкуството Кенет Кларк, който междувременно е бил и най-младият назначен за директор на Националната галерия в Лондон. Та, за общото между българското село, третия най-голям град в Египет и английската столица – в своята книга “Цивилизацията”, Кларк категоризира различни паметници на културата със звезди. Тъкмо там той дава 5 звезди на малката черква в Добърско, колкото има и Хеопсовата пирамида. И високата оценка на българския храм не е случайна.

Смята се, че “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е строена в началото на 15 век. Макар отвън да не изглежда впечатляващо, стенописите на черквата са нещо, което рядко може да се види. Именно заради тях сградата е и под защитата на ЮНЕСКО. Храмът е най-популярен с изображението на Исус Христос, сцената на него представлява преобразяването на Божия син пред Петър, Яков и Йоан. В черквата в Добърско той е изобразен в капсула, подобна на ракета.

Има обаче и още няколко стенописа, които правят храма уникален. На една от колоните вътре е изобразен Свети Павел. Интересното при него е, че досущ като Мона Лиза на Леонардо, и светецът те следи с поглед независимо от коя страна си застанал. Причината е, че за неговото изобразяване, както и за това на Джокондата, е използвана техниката сфумато. Освен това черквата е тази, в която на стенописите има най-много жени светици в България – над 30.

За Добърско толкова, че да остане място и за другите. Следващата спирка беше Делчево. То пази от високо приветливия Гоце Делчев, облегнато на южните склонове на Пирин и се извисява на над 1000 метра надморска височина. Стигането до него може да ви коства много в случай, че непосредствено преди това сте хапнали обилно – някои от завоите са толкова остри, че направо на моменти усещането е все едно колата аха ще полети във въздуха.

делчево

Селцето е скромно, но много приветливо и уютно. Хубавото е, че там има голям избор от места за преспиване – повечето са къщи за гости, както и на няколко приятни места за хапване. Най-впечатляваща и популярна в околността е механата, от която се разкрива гледка към целия Гоце Делчев от високо.

делчево

Възможностите за туристите, които не обичат да стоят на едно място, са много. Под и над селото минават редица екопътеки. На връх Костадин, който се намира малко над най-високо разположените къщи от Делчело, пък е кацнал малък параклис, носещ същото име.

делчево

Спирка номер три се намира в съвсем противоположна посока, в Западните Родопи, и обединява две места, намиращи се едно до друго – Ковачевица и Лещен. Пътят за тях минава през Гоце Делчев и продължава към Гърмен. На самия него, малко преди втория град, се намира римският град Никополис ад Нестум, строен на мястото на някогашното тракийско селище Александрополис. Той е един от малкото запазени антични градове у нас и е обявен за архитектурен и археологически паметник, така че си заслужава да бъде посетен.

Пътят към Ковачевица и Лещен минава през самия Гърмен, като табелка означава къде трябва да се завие към двете села. Тук обаче има една уловка – стрелката на табелката е поправена. В случай, че се водите от грешната, за секунди ще се озовете на неасфалтиран път, водещ до огромна автоморга, а около вас ще обикалят местни хора с каруци и вероятно ще се чудят как сте попаднали там.

Хванете ли обаче веднъж правилната посока, няма какво да се обърка. Изкачването нагоре е доста, но пък за сметка на това гледката, която се разкрива към острите и блестящо-бели върхове на Пирин, е пленителна. Шосето е едно, като то минава първо през Лещен, след това през Горно Дряново и накрая стига до Ковачевица.

Последната е архитектурно-исторически резерват, а фасадите на сградите там не са се променили от построяването си между XVII и XIX век. И въпреки че повечето къщи в селото са изградени от камък, те създават едно неповторимо топло усещане, докато човек се разхожда из малките засукани улички, по които слънцето едвам успява да се прокрадне през някой процеп между дуварите.

В Ковачевица едно от първите неща, които виждат посетителите, е черквата  “Св.Никола”, а точно до нея се намира килийното училище. В сградата на някогашното първо светско училище в селото пък, отворило врати през 1854 година, днес може да се нощува.

ковачевица

КОВАЧЕВИЦА

На връщане от Ковачевица се минава първо през Горно Дряново, а след това през Лещен. В последното си заслужава човек да остане поне за едно кафе или за обяд. Там къщите, макар и реставрирани, също са запазили автентичния си вид от Възраждането. И ако сградите не се отличават кой знае колко от тези в Ковачевица, то гледката е тази, с която пленява Лещен.

лещен

лещен

Пред селото се разстила пълна панорамна гледка на Южен Пирин, а най-добре тя може да бъде видяна от малка кръчма на самия път. Не се учудвайте, ако не успеете да си намерите място за хапване там. Дори кухнята и обслужването да не са никак на ниво, вдъхновяващата картина, която се открива от заведението, компенсира всичко останало.

Автор: Мина Юлианова

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *