Изгубете се в Единбург, за да опознаете очарованието на града

шотландия, единбург

Снимки: pixabay.com

Първата ми среща с шотландци беше през 2008 г., когато пристигнахме на бригада във ферма около Дънди, Шотландия. Впоследствие работихме с малко местни, тъй като повечето студенти бяхме предимно от България, Румъния, Полша и Латвия. Шефът ни обаче – мистър Бари, беше голям чешит. Имаше 5 деца от три различни съпруги, като последната беше полякиня, с която се запознали, когато тя била работничка във фермата му. Така започна приключението ми в Шотландия ..и желанието винаги да се завръщам в тази страна..

единбург, шотландия

Едно от първите неща, които ни направиха впечатление е типичният шотландски акцент, който в първите седмици почти не разбирахме.

През 2010 г. отново бях Шотландия, но този път в Единбург. А там всичко е различно. Градът е може би най-красивият в Европа, защото е смесица между старинни замъци и модерна архитектура. Запазил е романтизма на миналото, но в същото време вдъхновява модерните творци. Та … шотландците, които аз срещнах, ми направиха впечатление на ведри хора, които традиционно са положителни към чужденците. Въпреки това имат много детински хумор, който обаче не ми е съвсем на сърце. Но пък са гостоприемни, което компенсира някои недостатъци. Все пак, никой не е перфектен.

единбург, шотландия единбург, шотландия

За съжаление с местната кухня не говорихме на един език. Шотландците консумират много месо, а аз съм вегетарианец. Местните не пропуснаха да се похвалят с най-големият им специалитет – специално блюдо, приготвено с черва от овца. Е, излишно е да казвам, че си останах само с приказките, въпреки уверенията им. Направи ми впечатление, че има изключително много пицарии и дюнерджийници, така че местните залагат много и на тези привнесени храни. Много от шотландските продукти, продавани в магазините, имат вкус на пластмаса и определено не може да се сравняват с българските, особено ако са истински и произведени на село.

За сметка на храната, шотландците залагат изключително много на бирата и естествено шотландското уиски. Всеки пъб сервира собствено производство бира, която задължително трябва да се опита.

Независимо дали сте консумирали алкохол, винаги трябва да внимавате как пресичате, защото чужденците масово забравяме, че движението се извършва в лявата лента и се изпреварва в дясната. „Лявото движение“ се смята просто за една от многото странности на жителите на страната.

единбург, шотландия

За сметка на това придвижването с колело е изключително удобно и пътувайки по този начин, може да се насладите на множеството полски и индийски магазини.

Колелото е изключително удобно и за посещения на туристически обекти.

единбург, шотландия

 

Най-посещаван е замъкът в центъра, който е от 15-и век.Той е един от символите на града. В него се съхраняват жезъла, короната и скиптъра на последните шотландски крале. Построен е на върха на изстинал мини-вулкан и е задължителна спирка за всички, пристигнали в страната на еднорога, смятан за национално животно на Шотландия.

еднорог, едибург, шотландия

Има много музеи, които се помещават в старинните сгради в центъра. Лично аз много обичах да се разхождам покрай брега, тъй като е много живописно и спокойно. В Единбург, а и не само в този шотландски град, има много красиви паркове, които са изключително спокойни и добре поддържани. Възвишенията Калтън хил

калтън хил, единбург, шотландия

и Артър хил са изключително романтични места, откъдето може да се наблюдава целия град.

Заслужава си да се обикалят и нощните заведения, които, както вече казах, са микс от хора от цял свят.

От средата на юли до средата на август има международен фестивал в Единбург, на който се събират може би над един милион посетители. Улиците са пълни денонощно и усещането да си там през това време е уникално. Навсякъде има арт представления, концерти, театрални постановки, танци и т.н. Освен това пъбовете са пълни с млади хора от цял свят и е наистина много интересно и мултикултурно.

Не може да не споменем, че все още има хора, които ходят с полички и свирят на гайди.

гайда, единбург, шотландия

Както се казва – по карето ще ги познаете. Карето на поличката показва от кой род е шотландецът, решил да се облече според традициите на страната. Всяко семейство си има различни модификации и така понякога представянето по между им става излишно.

Далечината на Единбург от континентална Европа прави градът изключително спокоен.

Освен това шотландската столица събира в себе си голяма история, интересно настояще, малка престъпност, голяма мултикултурна среда, което я прави още по-живописна.

Друга странност за мен бе климатът. Зимата е голям студ, а лятото е имало вечери, в които съм излизал с якето си, което нося зимата в България, докато около мен се търкалят пияни девойки само по къси роклички. Местните просто са свикнали. А това за търкалянето е напълно сериозно. Местните излизат най-вече в петък и събота вечер. Но го правят качествено и се напиват скоростно. Рядко някой да издържи до 23 часа, когато в България по това време се заменя едно заведение с друго.

Въпреки това пъбовете са задължителна спирка. Замъците и „Принцес стрийт“ също. Но си вземете карта със забележителностите, за да може да се ориентирате по-лесно. Другото задължително нещо, което трябва да направите, е да се изгубите из града, защото само така ще намерите малките очарователни кътчета, които са много на брой и всяко с богата история.

единбург, шотландия

Не случайно Сър Артър Конан Дойл и Александър Бел са едни от най-видните хора, които са родени в Единбург. От там е и Сър Алекс Фъргюсън и Тони Блеър. Просто имат много добри университети и училища, откъдето излизат изключителни творци, политици, учени, изобретатели и мениджъри.

Задължително е и возенето в двуетажните автобуси, които се движат из града.

единбург, шотландия

И не на последно място, специално за младите хора, които са готови да излязат от зоната си на комфорт, за да постигнат нови усещания, препоръчвам настаняването в хостели. Така се запознах с хора от Германия, Колумбия, Испания, Франция и много други държави, а тези познанства остават за цял живот.

Автор: Йордан Йорданов

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *